Замърсяването с храна, останало върху лошо почистена повърхност, е източник на хранене и огнища за растеж на микроорганизми. Доброто санитарно-хигиенно състояние в хранително-вкусовата промишленост се постига чрез комбинирана програма за цялостно почистване на всички повърхности и оборудване, последвана от дезинфекция. Известно е, че основното почистване премахва до 90% от микроорганизмите от повърхността. Върху немити повърхности остатъците от мръсотия не само предпазват микроорганизмите от дезинфекция, но и намаляват ефективността на дезинфектанта поради ефекта на разреждане или химическата реакция на органичното вещество с дезинфектанта. Химическите съединения, предназначени за употреба в хранително-вкусовата промишленост като дезинфектанти, се отличават със своята химическа структура, активност срещу различни видове микроорганизми и условията, при които проявяват максимална активност. Като цяло важи правилото: колкото по-висока е концентрацията на дезинфектанта, толкова по-бързо и по-ефективно е неговото действие. За да изберете ефективен дезинфектант е необходимо експериментално или теоретично да се определят потенциалните патогенни микроорганизми и да се уверите, че избраният дезинфектант е активен срещу тези микроорганизми. Тъй като химическите дезинфектанти не са силно проникващи, микроорганизмите в пукнатини, драскотини и други повърхностни неравности, вътре в минералните замърсители, може да не бъдат напълно унищожени след обработка. За да бъде ефективен ефектът на химическите дезинфектанти, повърхността трябва да бъде добре почистена преди обработка. Ефективността на почистване зависи от редица физични и химични фактори:
– Време на излагане. Проучванията показват, че смъртта на популация от микроорганизми е от логаритмичен характер: 90% от микроорганизмите умират в определен интервал от време, 9% от останалите организми умират в следващия интервал от време, докато само 1% от първоначалния брой остават. Времето на експозиция зависи от ефективността на дезинфекциращия ефект върху този вид микроорганизми, способността за образуване на спори и други физикохимични фактори. температура. С повишаване на температурата скоростта на растеж на микроорганизмите и тяхната смърт се увеличават поради действието на химически дезинфектанти . Повишаването на температурата води до намаляване на повърхностното напрежение, вискозитета и промяна в редица други параметри, които допринасят за смъртта на микроорганизмите.
– Концентрация. С увеличаване на концентрацията на дезинфектанта скоростта на смъртта на микроорганизмите се увеличава.
– pH стойност. Активността на антимикробните съединения, като правило, зависи от рН на средата. Например, дезинфектантите, съдържащи хлор и йод, губят своята активност с повишаване на pH на средата. твърдост на водата. С увеличаване на концентрацията на солите на твърдостта на водата, биологичната активност на дезинфектантите намалява, в резултат на взаимодействието им със солите на твърдостта на водата. Например, кватернерните амониеви съединения не са съвместими с калциеви и магнезиеви соли. При твърдост на водата над 200 ppm е безполезно да се дезинфекцира повърхността с кватернерни амониеви съединения без добавяне на комплексообразуващи агенти, които омекотяват водата. office@topcho-bg.com